Арман Бабикян от гражданското сдружение „Ние идваме“, специалист по политически маркетинг и PR, в специално интервю за SafeNews коментира, че бъдещо правителство в този парламент не може да се формира, защото партиите и коалициите в него нямат политическа основа, на която да стъпят. Според него политиците трябва да намерят помежду си най-малкото общо кратно. А то е справедливост и демокрация. Това искат хората, но партиите не ги чуват.
Г-н Бабикян, след два провалени мандата, реалистични ли са разговорите за трети?
С много малка вероятност са реалистични. Защото не толкова количествените измерения на партиите, готови да подкрепят едно бъдещо правителство, са недостатъчни, а защото няма политическа основа, върху която да се стъпи. Не е намерено най-малкото общо кратно. И не виждам как БСП или ИТН могат да го предложат.
Г-н Бабикян, има ли изход от политическата криза, или ни чакат избори до дупка?
Изход има и между другото присъстваше и преди два избора, и преди четири избора. Знам, че звучи сравнително наивно, но така или иначе се корени в основната функция на представителната демокрация. А тя е да се чуват избирателите. В България това не се случи. Имам предвид от протестите през 2020 г. до ден днешен. Хората искаха две неща: справедливост и демокрация. Очевидно бяха нарушени тези две от основите на държавата ни. Срещу това получиха всичко останало: социални грижи, приветстване на Шенген. Което е нормално, но е част от дневния ред, независимо от това кой е на власт. Референдуми, каквото си искате друго, но не и основните причини, поради които хората бяха на улицата. След като нямаш такава чуваемост, респективно непрекъснато отиваме на избори.
Г-н Бабикян, защо се стигна до фрагментирането на политически партии в този парламент: БСП, ДПС, а „Величие“ съвсем изчезна? Независимите 37 станаха третата политическа сила.
Aпропо, забележете, че човекът, който по формални или неформални причини беше втори след Нинова, беше яростен критик на това да се узаконява партийното номадство в Народното събрание – г-н Свиленски. Сега обърна позицията си на 180 градуса. И счита, че е нормално да се образуват парламентарни групи и така нататък, след като имаме почти 4 парламентарни групи сред независимите. Подобни рестрикции не вършат работа. Иначе трябва да е имало някаква политическа спойка, за да говорим за разцепление. Хайде, при ДПС и БСП нещата са обясними. При Нинова е изчерпан кредитът на доверие окончателно. За ексцентричната политическа сила „Величие“ не смея да говоря, защото не съм убеден, че това е политическа сила.
Г-н Бабикян, къде бъркат партиите в общуването – по-между си и с избирателите?
Основно с избирателите. Те искат да сключат коалиция помежду си, преди да са сключили коалиция с избирателите. Има две посоки. Пропускат първата и се чудят, защо не им се получава втората. В края на краищата няма как да бягаш от поръчката на избирателите, която си получил. И да търсиш други причини за неуспеха. Непрекъснато други причини, включително и екзотични – подобно на отрицание на всичко, което си заявявал пред избирателите, и то веднага след като са минали изборите.
Няма как да не се сетиш, колко лоши неща говореше Борисов за „Продължаваме промяната“, което не му попречи да твърди, че Асен Василев бил невероятен финансов министър, припомня Арман Бабикян.
А през това време да пуснеш Делян Добрев да тича по тъч линията и да казва, че той е некадърник. От обратната страна виждаме същото: „В никакъв случай с Делян Пеевски!“, „Никога с ГЕРБ!“. Разбирате ли, екзотиката на коалирането не дойде от това, че тези хора са в коалиция. А от това, че събират в обща торба взаимно изключващи се идеи. И нямат основата, на която да стъпят.
Г-н Бабикян, как ще завърши разломът в ДПС?
О, това е много сложен въпрос. Като във всяка мафиотска фамилия. Вероятно по-силният ще победи, а не по-добрият.
Г-н Бабикян, защо периодично се стигматизират фигури в Движението? Преди беше Ахмед Доган, сега – Делян Пеевски. Сега Ахмед Доган е икона. Делян Пеевски може би след време ще се превърне в идол.
В Движението за права и свободи има много грамотни и свестни млади хора. Разбира се, и в по-възрастното поколение има свестни личности. Но като поведенчески модел, като генезис ако искате, Движението не изпълняваше функциите на защитник на правата и свободите. Движението играеше преразпределителна роля. Някаква успоредна държава, в която нещата не се случват по правилния начин, ако не стигнат до този, който трябва. Нещо като платена политическа любов. И няма как този вид поведение да се харесва. Ако в другите партии това бяха инциденти, то в ДПС това беше систематика. Кажете ми една политическа сила, с която Движението за права и свободи не е било. Те са еднакво гъвкави наляво и надясно, в щастливия център и т.н.
В ДПС нямаше морален императив, който малко или много да бъде критерий, твърди Арман Бабикян.
До онзи ден на Делян Пеевски му нямаше нищо. Когато пресата на Прокуратурата и на всички репресивни органи се стоварваше върху всички български граждани, влияеше на правата и свободите им, имаше безразличието на ДПС. Сега понеже се случва на няколко техни другари, проблемът е голям. Това не е принцип в политиката. Това е употреба.
Г-н Бабикян, какво ще бъде отражението върху политическата система на разлома в ДПС?
Глобално ще бъде отражението. И все пак човек трябва да е позитивно настроен. Надявам се смислени и грамотни хора, които са в Движението за права и свободи, да се окажат начело на партията. И да могат малко или много да променят поведенческия модел. И да се спре тази толерантност към хора, които съсипват и икономически, и политически страната.
Г-н Бабикян, можем ли да очакваме, че нещо ново ще се случи в 51-ия парламент, след като изборът ще бъде между същите играчи?
Ще го разберем до изборите от разговора на партиите с избирателите. Още тогава ще го разберем. Няма да го разберем след това, когато започнат да раздават картите и мандатите. Проблемът е в липсата на чуваемост между партийните централи и хората от най-различни партии, които когато бяха заедно един до друг на площадите, не се мразеха и имаха две искания: справедливост и демокрация. Това е най-малкото общо кратно, което гражданите анонсираха. А политиците, които ги представляваха, не успяха да го постигнат помежду си.
Г-н Бабикян, в криза ли е политическата система? И ще излезем ли от тази криза с нов политически проект, като партия на президента Радев?
Партията на президента Радев не е нов политически проект, тя е нов субект. Тъй като в политическата физика няма много празно пространство, тя ще изтегли електорат от негласуващи, от БСП, от „Възраждане“ и от подобни весели субекти, възникнали край представата за политика. Така че смятам, че няма да се промени нещо, освен илюзиите на г-н президента, че има 50% подкрепа.
Автор: Цоня Събчева, SafeNews
