Родена съм в Русе – малката Виена. Бяха времената на румънското обгазяване.
Спомням си, че не ни позволяваха много-много да играем навън – въздухът беше жълто-зелен и трудно се дишаше от тежките хлорни съединения, които излизаха от комините на химическия завод в Гюргево. Дълги години никой не обръящаше внимание на този геноцид над русенци. И така в Русе се зароди първия бунт по време на комунизма. Та от малка съм закърмена с борчески дух.
След 33 години демокрация в Русе пак се диша трудно, пак се разнасят зловония. Въпреки многобройните протести и десетките срещи с министри и депутати от нашия регион, този тормоз продължава.
Живеейки в пограничен град, за мен беше логично да уча в езикова гимназия – с езици можех да се разбирам с различни хора от чужди държави. Благодарение на невероятните ни учители, научих бързо френски и италиански. Опитах и с испански – и него научих. А без английски в глобалния свят си загубен, та нямаше как да не усвоя и него. Като дете, започнало да учи в стария строй, се справям добре и с руския.
За висшето образование последвах пътя на родителите си. Завърших Русенския университет „Ангел Кънчев“, но през 2001 г. се оказа, че за млад електро инженер в малкото работещи тогава заводи в област Русе, работа няма. И се преквалифицирах – започнах работа в бързо развиващия по това време ресторантьорски бизнес.
За щастие ситуацията се промени и 5-те години в университета не се оказаха напразни. Започнах в строителството и по-точно – в строителния надзор. Там гладът за инженерни кадри е голям, но пък сега май не е модерно да си инженер….
Гласувам от 13 годишна. Не се шегувам! На толкова бях по време на първите демократични избори. Дядо ми искаше да ме научи, че това не е само право, но и задължение на всеки гражданин и ме вземаше да гласувам, вместо него – разбира се под зоркия му поглед. У дома винаги се е говорило пред децата за всичко случващо се в България и от рано осъзнах, че изборите са в основата на свободата и функционирането на демокрацията.
И като навърших пълнолетие и вече можех пълноправно да участвам в правенето на политика, направих тази стъпка. Запознах се с хора като Арман Бабикян и Мария Капон, които ми показаха, че политикът не е индивид, воден от желанието за лично облагодетелстване, а човек, който се бори за народа и страната си. И вече 16 години сме заедно и сме водили много битки.
Гласувайте за Зорница Дикова-Ранева с ✅ 21 в бюлетината в 18 МИР – Разград и 19 МИР – Русе. НИЕ ИДВАМЕ!
#Ниеидваме
