Роден съм в центъра и израснах в градинката зад двореца. При всяка смяна на караула от гвардейци пред мумията в мавзолея, чаках с трепет да хвръкне някое от дългите пера на шапките им, вече не помня защо?
Сигурно заради това, така и не разбрах „гордостта“ от това да си софиянец? Може би, защото нямам никаква заслуга за това? В крайна сметка има смисъл да се гордееш единствено с нещата, зависещи от теб. Не, ли? Точно както не разбирам гордостта да се родиш такъв, какъвто си? Както и да е.
Спортувам цял живот. Ама не просто спортувам, а спортувам активно. Първото ми официално състезание беше през 1981г. Последното – през 2013 г., не спирам и до сега. Тренирам пет, шест пъти в седмицата. Откак прескочих петдесетака, само два пъти седмично тренирам двуразово. И трите ми деца спортуват така….
И понеже е заразно, та и почти всички покрай мен.
Сричам криво-ляво няколко езика.
Обожавам книгите, не спирам да купувам и чета, откакто се научих да чета. Обожавам музиката, готвенето… Ей тези простички неща.
Огромен привърженик съм на зелените политики. Девета година карам електрическа кола. Още когато всички само се надпреварваха да обещават ваучери за скъпия ток, говорех за това, че трябва да премахнем ограниченията и административните батаци, за да може всеки гражданин или фирма да си сложи фотоволтаици или перки за собствени нужди и със собствени средства, срещу дребни данъчни облекчения.
Така се случи, че целият ми живот е битка. Може би благодарение на това съвсем навреме открих и страстта към правото. Онова особено чувство да си съдебен адвокат, не просто защото трябва да реагираш на мига, а и защото можеш и трябва да приложиш всичките си познания за света, не само за правото, именно в този момент в съдебната зала.
Онова особено, обречено усещане да си адвокат в държава, в която правосъдието е просто дума написана на хартия и незначеща съвсем нищичко….
Така се случи, че непримиримостта ми към злото и тъпотията, направиха от мен адвокат на обикновените хора, не на олигарсите. Битка, в която адвокат и клиент сам-сами са изправени срещу мощта на цялата държава.
Едното доведе до другото – станах защитник на правото и на слабите.
Да, знам. У нас е прието силните да мразят и потискат слабите. Е, в моя живот силните помагат и защитават слабите.
Неуспехът или невъзможността да се направи каквото и както трябва, се превърнаха не просто в стимул, а в неистов бяс, който те кара да правиш невъзможното. Отново и отново. Докато стане….
Точно както в спорта или в борбата за примитивно оцеляване. Ставаш всеки път, когато си паднал и продължаваш да вървиш по Пътя. Не просто да вървиш, а да вървиш и да побеждаваш.
Лека полека се превърнах в граждански активист, а в последствие и в „предводител на организирана престъпна група със специална цел за насилствена промяна на властта“…
В крайна сметка бях, съм и ще остана един обикновен АДвокат, без значение къде ще ме отведе поредната битка или война срещу злото.
Гласувайте за Николай Хаджигенов с ✅ 21 в бюлетината в 25 МИР – София, 16 МИР – Пловдив и в изборите за Европейския парламент. НИЕ ИДВАМЕ!
#Ниеидваме
