Когато Тройната коалиция създаваше Закона за Българската банка за развитие, с колегата Мартин Димитров предупреждавахме многократно, че има предпоставки тя да се превърне в партийна банка и банка за червена каса. „Управлението ѝ създаваше сериозни съмнения дали тя действа съгласно мисията си да подпомага развитието на малкия и среден бизнес, а разкритията от служебния кабинет през последните два месеца окончателно затвърдиха убеждението, че Банката действа в разрез със Закона за ББР“. Това, каза народният представител Мария Капон от ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме!“ при изслушването на министъра на икономиката Кирил Петков в Народното събрание.
От парламентарната трибуна Мария Капон зададе редица въпроси за състоянието на кредитния портфейл на банката и каква е причината да се дават огромни кредитни суми на единици предприятия, за сметка на множеството малки и средни предприятия в страната. По думите ѝ правителството и управлението на ББР дължат отговор на българските граждани дали съществуват връзки между кредитополучателите на банката, които насочват, че банката е фаворизирала определени бизнес или олигархични кръгове при раздаването на публични средства. „Отговорът на тези въпроси отваря вратата към основателни притеснения в обществото за структурата на тези големи кредити“, посочи Мария Капон и попита за условията на тези кредити. „За да стане ясно на българските граждани, ще говоря за кредит от 1 млн. лв., с погасителен план за 10 години и лихва от 2%. Съществувала ли е схема, при която едва на 10-та година да има падеж за главницата? Това означава, че някой днес получава 1 млн. и плаща само 20 000 на година лихва и на 10-та година трябва да върне цялата сума. Чували ли сте за български гражданин или фирма в страна, която е получила подобен кредит?“, попита Мария Капон.
Министър Петков потвърди изнесените факти и заяви, че извън закона за ББР, устава и стратегията на банката, тя не е подпомагала стартиращи компании, компании с високи иновации и висок риск, за които търговските банки не отпускат кредити, а е раздавала големи кредити в определен кръг фирми. „20-те най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката. Говорим за над 2 млрд. лв., като средния размер на дълга е около 80 млн. В сравнение с повечето Банки за развитие по света, това е нечувано“, заяви министър Петков. Причина за големите кредити от ръководството на ББР аргументирали с това банката да бъде на печалба. За 2020 г. обаче загубата на ББР е 120 млн., а за първите 6 месеца на тази година загубата ще е 100 млн., информира министър Петков. Повечето големи кредити са отпускани въпреки техния риск, без достатъчно обезпечение и с „балонно плащане накрая“, за което МИ ще внесе сигнали в прокуратурата.
Предвид това управление на банката, според Мария Капон става изключително важно да се идентифицират превантивно дали има рискове за ББР да посрещне падежите по заемите, взети за капитализирането ѝ и в частност по отношение на т.нар. китайски заем, който ББР е взела, за да се финансира. Народният представител от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ се поинтересува и как министерството на икономиката смята да възстанови функционирането на ББР в съответствие със закона, как ще се защити финансовият ѝ интерес в бъдеще и по отношение на вече раздадените кредити, както и как да се върне ББР към мисията и да подпомага малките и средни предприятия.